• SEO оптимизация и Дигитален маркетинг

XML е стандарт (метаезик), дефиниращ правила за създаване на специализирани маркиращи езици, както и синтаксисът, на който тези езици трябва да се подчиняват. Сам по себе си той е безполезен, защото указва само как да бъде структуриран един документ (чрез маркиране с етикети), но не и какво означават отделните маркери (етикети). Ето защо е по-правилно да се нарече метаезик отколкото език – обикновените езици имат семантика, т.е. предават някаква информация, докато XML указва само граматиката (по-точно синтаксиса) на езиците, базирани на него.

Ползата от XML се състои в това, че синтаксисът (структурирането) на документите се измисля само веднъж, а специализираните маркиращи езици само дефинират семантиката т.е. набора от маркиращи етикети и тяхното значение. Другата изгода е, че XML прави възможно разработването на семантично агностични програмни средства които могат да обработват всички XML базирани езици, дори и такива които не са съществували по време на съставянето на софтуера. Тези програмни средства могат след това да се използват и в изработването на софтуер който е написан за конкретен XML език. Или накратко – разделянето на синтаксиса от семантиката е поредното въплъщение на принципа „Разделяй и владей“.

XML е създаден като олекотена версия на SGML, целящ по-лесното му внедряване и налагане сред разработчиците. Създаден е от Уеб консорциума (World Wide Web Consortium) и съответно е добре пригоден за употреба в Интернет пространството.
Документ, който се подчинява на тези (и много други) правила описани в XML-стандарта, се нарича добре оформен XML–документ. Това, че един документ е добре оформен, гарантира, че всички програми, написани според стандарта, ще могат да го манипулират така, както всички останали валидни XML-документи. Обикновено първата стъпка преди програмната обработка на един документ е проверката за оформеност. Има много широкодостъпни програмни средства, които извършват тази проверка.



Беше ли полезно? Оценете ни!

XML XML  е стандарт (метаезик), дефиниращ правила за създаване на специализирани маркиращи езици, както и синтаксисът, на който тези езици трябва да се подчиняват. Сам по себе си той е безполезен, защото указва само как да бъде структуриран един документ (чрез маркиране с етикети), но не и какво означават отделните маркери (етикети). Ето защо е по-правилно...
5 1 5 2
0 / 5